глътвало

Речник на българския език

1. глътвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

глътвало е производна форма на глътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. глътвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

глътвало е производна форма на глътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. глътвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

глътвало е производна форма на глътвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. глътвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

глътвало е производна форма на глътвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).