глушеело

Речник на българския език

1. глушеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

глушеело е производна форма на глушея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. глушеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

глушеело е производна форма на глушея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).