глушеели

Речник на българския език

1. глушеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

глушеели е производна форма на глушея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. глушеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

глушеели е производна форма на глушея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).