глушали

Речник на българския език

1. глушали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

глушали е производна форма на глушея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. глушали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

глушали е производна форма на глушея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).