глушала

Речник на българския език

1. глушала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

глушала е производна форма на глушея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. глушала — мин. деят. св. прич. ж. р.

глушала е производна форма на глушея (мин. деят. св. прич. ж. р.).