глушал

Речник на българския език

1. глушал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

глушал е производна форма на глушея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. глушал — мин. деят. св. прич. м. р.

глушал е производна форма на глушея (мин. деят. св. прич. м. р.).