глупя

Речник на българския език

1. глупя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

глупя е производна форма на глупея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. глупя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

глупя е производна форма на глупея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).