глупели

Речник на българския език

1. глупели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

глупели е производна форма на глупея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. глупели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

глупели е производна форма на глупея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).