глумил

Речник на българския език

1. глумил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

глумил е производна форма на глумя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. глумил — мин. деят. св. прич. м. р.

глумил е производна форма на глумя се (мин. деят. св. прич. м. р.).