глождил

Речник на българския език

1. глождил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

глождил е производна форма на глождя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. глождил — мин. деят. св. прич. м. р.

глождил е производна форма на глождя (мин. деят. св. прич. м. р.).