глобите

Речник на българския език

1. глобите — мн. ч. членувано

глобите е производна форма на глоба (мн. ч. членувано).

2. глобите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

глобите е производна форма на глобя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).