глобили

Речник на българския език

1. глобили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

глобили е производна форма на глобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. глобили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

глобили е производна форма на глобя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).