глобели

Речник на българския език

1. глобели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

глобели е производна форма на глобя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. глобели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

глобели е производна форма на глобя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).