глезили

Речник на българския език

1. глезили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

глезили е производна форма на глезя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. глезили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

глезили е производна форма на глезя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).