гласило си

Речник на българския език

1. гласило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

гласило си е производна форма на глася (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. гласило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

гласило си е производна форма на глася (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).