гласило

Речник на българския език

1. гласило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гласило е производна форма на глася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гласило — мин. деят. св. прич. ср. р.

гласило е производна форма на глася (мин. деят. св. прич. ср. р.).