гласил

Речник на българския език

1. гласил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гласил е производна форма на глася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гласил — мин. деят. св. прич. м. р.

гласил е производна форма на глася (мин. деят. св. прич. м. р.).