главявало

Речник на българския език

1. главявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

главявало е производна форма на главявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. главявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

главявало е производна форма на главявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. главявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

главявало е производна форма на главявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. главявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

главявало е производна форма на главявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).