главявал

Речник на българския език

1. главявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

главявал е производна форма на главявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. главявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

главявал е производна форма на главявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. главявал — мин. деят. св. прич. м. р.

главявал е производна форма на главявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. главявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

главявал е производна форма на главявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).