главозамаял съм

Речник на българския език

1. главозамаял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

главозамаял съм е производна форма на главозамая (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. главозамаял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

главозамаял съм е производна форма на главозамая (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).