главозамаяла

Речник на българския език

1. главозамаяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

главозамаяла е производна форма на главозамая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. главозамаяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

главозамаяла е производна форма на главозамая (мин. деят. св. прич. ж. р.).