главозамайвал съм

Речник на българския език

1. главозамайвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

главозамайвал съм е производна форма на главозамайвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. главозамайвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

главозамайвал съм е производна форма на главозамайвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. главозамайвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

главозамайвал съм е производна форма на главозамайвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).