главозамайвал си

Речник на българския език

1. главозамайвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

главозамайвал си е производна форма на главозамайвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. главозамайвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

главозамайвал си е производна форма на главозамайвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. главозамайвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

главозамайвал си е производна форма на главозамайвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).