главозамайвало съм

Речник на българския език

1. главозамайвало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

главозамайвало съм е производна форма на главозамайвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. главозамайвало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

главозамайвало съм е производна форма на главозамайвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. главозамайвало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

главозамайвало съм е производна форма на главозамайвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).