главозамайвало си

Речник на българския език

1. главозамайвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

главозамайвало си е производна форма на главозамайвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. главозамайвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

главозамайвало си е производна форма на главозамайвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. главозамайвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

главозамайвало си е производна форма на главозамайвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).