главозамаел съм

Речник на българския език

1. главозамаел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

главозамаел съм е производна форма на главозамая (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).