главозамаело съм

Речник на българския език

1. главозамаело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

главозамаело съм е производна форма на главозамая (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).