главили

Речник на българския език

1. главили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

главили е производна форма на главя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. главили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

главили е производна форма на главя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).