главели

Речник на българския език

1. главели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

главели е производна форма на главя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. главели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

главели е производна форма на главя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).