гизнел

Речник на българския език

1. гизнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гизнел е производна форма на гизна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гизнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

гизнел е производна форма на гизна (мин. деят. несв. прич. м. р.).