гиздели

Речник на българския език

1. гиздели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

гиздели е производна форма на гиздя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гиздели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

гиздели е производна форма на гиздя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).