гиздел

Речник на българския език

1. гиздел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гиздел е производна форма на гиздя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гиздел — мин. деят. несв. прич. м. р.

гиздел е производна форма на гиздя (мин. деят. несв. прич. м. р.).