гепи

Речник на българския език

1. гепи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

гепи е производна форма на гепя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. гепи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

гепи е производна форма на гепя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. гепи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

гепи е производна форма на гепя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. гепи — повелително наклонение, ед. ч.

гепи е производна форма на гепя (повелително наклонение, ед. ч.).