гепело

Речник на българския език

1. гепело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гепело е производна форма на гепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гепело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

гепело е производна форма на гепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).