гепели

Речник на българския език

1. гепели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

гепели е производна форма на гепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гепели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

гепели е производна форма на гепя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).