гепела

Речник на българския език

1. гепела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

гепела е производна форма на гепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. гепела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

гепела е производна форма на гепя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).