гаучото

Речник на българския език

1. гаучото — ед. ч. непълен член

гаучото е производна форма на гаучо (ед. ч. непълен член).

2. гаучото — ед. ч. пълен член

гаучото е производна форма на гаучо (ед. ч. пълен член).