гарантирал

Речник на българския език

1. гарантирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гарантирал е производна форма на гарантирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гарантирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гарантирал е производна форма на гарантирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. гарантирал — мин. деят. св. прич. м. р.

гарантирал е производна форма на гарантирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. гарантирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

гарантирал е производна форма на гарантирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).