галопирало

Речник на българския език

1. галопирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

галопирало е производна форма на галопирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. галопирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

галопирало е производна форма на галопирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. галопирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

галопирало е производна форма на галопирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. галопирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

галопирало е производна форма на галопирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).