вяхте

Речник на българския език

1. вяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

вяхте е производна форма на вея (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. вяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

вяхте е производна форма на вея (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).