вяла

Речник на българския език

1. вяла — ж. р.

вяла е производна форма на вял (ж. р.).

2. вяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вяла е производна форма на вея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. вяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

вяла е производна форма на вея (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. вяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вяла е производна форма на вея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

5. вяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

вяла е производна форма на вея (мин. деят. св. прич. ж. р.).