въшлясвало

Речник на българския език

1. въшлясвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въшлясвало е производна форма на въшлясвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въшлясвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въшлясвало е производна форма на въшлясвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. въшлясвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

въшлясвало е производна форма на въшлясвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. въшлясвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

въшлясвало е производна форма на въшлясвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).