вършил

Речник на българския език

1. вършил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вършил е производна форма на върша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вършил — мин. деят. св. прич. м. р.

вършил е производна форма на върша (мин. деят. св. прич. м. р.).