вършело

Речник на българския език

1. вършело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вършело е производна форма на върша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вършело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вършело е производна форма на върша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).