вършеел

Речник на българския език

1. вършеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вършеел е производна форма на вършея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вършеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

вършеел е производна форма на вършея (мин. деят. несв. прич. м. р.).