въртяха

Речник на българския език

1. въртяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

въртяха е производна форма на въртя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. въртяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

въртяха е производна форма на въртя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).