въртяла

Речник на българския език

1. въртяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въртяла е производна форма на въртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. въртяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въртяла е производна форма на въртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. въртяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

въртяла е производна форма на въртя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. въртяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

въртяла е производна форма на въртя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).