върнело

Речник на българския език

1. върнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

върнело е производна форма на върна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. върнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

върнело е производна форма на върна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).