върнало

Речник на българския език

1. върнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

върнало е производна форма на върна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. върнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

върнало е производна форма на върна (мин. деят. св. прич. ср. р.).