върлувал

Речник на българския език

1. върлувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

върлувал е производна форма на върлувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. върлувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

върлувал е производна форма на върлувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. върлувал — мин. деят. св. прич. м. р.

върлувал е производна форма на върлувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. върлувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

върлувал е производна форма на върлувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).